Паниковски се пльосна на земята като жаба. Той се изправи бързо и като се кривеше на едната страна повече от преди, побягна по булевард „Млади дарования“ с невероятна бързина.
— Е, сега разкажете — промълви Остап — по какъв начин този гад е нарушил конвенцията и каква е била тази конвенция.
Глава II
Тридесетте сина на лейтенант Шмид
Тревожно прекараното утро свърши. Без да се сдумват, Бендер и Балаганов бързо се отдалечиха от изпълкома. По главната улица возеха на разточена селска кола дълга синя релса. Такъв звън и екот се носеха по главната улица, като че каруцарят с рибарските брезентови работни дрехи караше не релса, а оглушителна музикална нота. Слънцето се отразяваше от стъклената витрина на магазина за нагледни пособия, дето над глобусите, черепите и картонения, смешно боядисан черен дроб на пияница приятелски се прегръщаха два скелета. В бедния прозорец на работилницата за щемпели и печати най-голямо място заемаха емайлираните табелки с надписи:
просто
и най-после черна солидна табела със златни букви:
Види се, тези категорични текстове най-много се търсеха в град Арбатов. На всички останали аления в живота работилницата 33 щемпели и печати се беше отзовала само с една синя табелка: